"Хобит : Неочаквано пътешествие" или раздвоението на една история

С излизането на „Завръщането на краля” през 2003 година, епосът „Властелинът на пръстените” получи своя великолепен триумф пред широката публика.  За нас – израстналите с литературата на Толкин, това също така беше края на една епоха.  Трилогията беше великолепна и си спомням как седяхме в кино салона след края на третия филм и ни се плачеше, че няма какво повече от Средната земя да очакваме всяка година.

Невъзможно, а и неправилно, би било да започнем да коментираме „Хобит: Неочаквано пътешествие” , без да направим паралела с онази другата – великата трилогия.  И ето ни – същите хлапета, които преди почти 10 години едва не плакахме, че няма повече филми по Толкин - Стиснали  билетите,  най-сетне на прага на едно преживяване, което сме искали толкова дълго.  Светлините угасват и нещо което си чакал десетилетие започва...

Още първите кадри те шокират с реализма на новата технология, по която е заснет филма. Същевременно виждаш толкова познати неща, че носталгията по материализирания свят на Толкин моментално те обзема.  

Личното аз се радвам, че Питър Джаксън не е заснел „Властелинът на пръстените” в 3D, HFR или каквато и да технологична "иновация". Да, признавам природните картини, дълбоките пещери и полета на орлите са неповторимо силни по този начин, но за всеки друг кадър от филма технологията повече разсейва отколкото потапя зрителя.  Но да оставим настрана това, може би съм старомодна, пък и без това след 30 -40 мин започваш да не забелязваш 3Dто. 

Книгата „Хобитът” се чете на един дъх. Книгата „Властелинът на пръстените” се чете мноого по-бавно защото историята е непрекъснато накъсана от ретроспекции, размисли, описания, хронологии и обстойни обсъждания в архаичен и бавен стил.  При филмите се е получило точно обратното. „Властелинът” препуска за да събере историята в 9 часа, изхвърляйки всичко ненужно за да поддържа съспенса. „Хобитът”  лежерно се влачи на екрана, за да успее да разтегне историята до 9 часа.

Изключително раздвоена съм по отношение на филма. Хем удоволствието, че героите на Толкин оживяват е неповторимо, хем просто знам, че можеше по-добре... Далеч по-добре.

Повечето хора казват, че Питър Джаксън е бил алчен за голяма печалба и, за това е направил 3 филма. Сигурно и този мотив присъства. Понякога си мисля, че сегашното ни меркантилно общество не заслужава идеалистичните герои на Толкин. Но от друга страна, ако разполагах с ресурсите на филмовата компания вероятно щях да извлека максимума фенстване на тема Толкин, взимайки интересни истории от всяка негова книга и то без да се съобразявам дали на г-н зрителя това му харесва и дали може да си яде достатъчно бързо пуканките по време на действието.   За добро или за лошо, "Хобитът" няма да ви грабне и да изсмуче 3 часа от живота ви без да ги усетите. Филмът ще ви заведе в света на Толкин, бавно и полека, наблягайки и на малките подробности, изучавайки всички взаимовръзки и легенди от книгите, които биха могли да имат връзка с тази история. Ако някога ви се е случвало да питате някой за малък факт от любимата му област и 40 минути по-късно той все още обяснява детайлите от тази материя без да се усети, ще разберете какво говоря.  На моменти историята е величествена и епична, на моменти е леко странна и глуповато – детска.  Хуморът не липсва, но контрастира силно със „сериозните” сцени от филма.  Радагаст кафявия, го възприех със смесени чувства, от една страна винаги съм искала да знам повече за него, от друга – трудно възприемам чак такова вмешателство в света на Толкин и толкова смело тълкуване на образ. Много рязко си личи къде сцените са излезли от ума на Толкин и къде са ги измисляли сценаристите. Добре, че втория тип са само „пълнеж” .  И все пак - Джуджетата са страхотни, образът на Билбо – великолепен,  (Мартин Фрийман наистина надминава себе си с тази роля и е истинско удоволствие да го гледаш на екран). Ам-гъл е по-реален от всякога, а леката откаченост на Гандалф и нелогичнните му на пръв поглед  решения, съвсем допълват шизофрено –атмосферата и цялостното раздвоение на филма. Непрекъснато се редуват сцени на невероятно епични моменти и реплики извадени направо от книгата  и сцени тип „какво по дяволите е това??!”.  В това отношение поне не може да се отрече, че филма изненадва. За добро или за лошо, обаче ще можем да кажем, едва след като видим трилогията в зъвршения и вид.

Да,  филмът не е „Властелинът”, но поне е в същата графа и е много повече от всяко друго „фентъзи” на голям екран.  Песента на джуджетата, сцената с Ам-гъл и финалния полет на орлите са абсолюно достатъчни за да си заслужава гледането.  Както и актьорската игра, разбира се – на всичките и нива.  Сега имаме какво да очакваме всяка Коледа следващите 2 години. А, ако светът свърши след  1 седмица, радвам се че поне ще свърши с привкус и пресен спомен за този филм.

Поход в царството на мрамора

  Царството на мрамора...изключително поетично описание на Пирин, измислено от мой много близък човек. И наистина - тръгнете ли из тази планина буквално ще ходите по мрамор, ще се пързаляте по него и ще се свличате по него, чак докато ви втръсне.
 Когато се отправихме на прехода, за който ще ви разкажа, бяхме заредени с много ентусиазъм и хъс, изчетохме всички блогове и статии за маршрута, който си бяхме набелязали и и
згледахме де що има клипове, качени във всеобхватния You Tube. Оказа се че всичко е било едва бегло описание на това, което ни чакаше. Има неща по-силни, по-красиви и по-велики от думите в несъвършенния ни език. И Пирин е едно от тези неща.
Плана ни за преход беше: Банско-хижа Яворов-Кончето-вр.Кутело-вр.Вихрен-хижа Вихрен. В последствие пътешествието не се разви така, поради редица фактори, които не бя
хме пресметнали.

1300 километра България в снимки част 4

Лежерното време на плажа започва

1300 км България в снимки част 3

Руините на Велики Преслав се ширват пред нас

1300 км България разказ в снимки част 2

Пристигане в Етъра

1300 км България - разказ в снимки част 1

Пристигане в красивия карловски двор

1300 километра из България или пътуване по кафявите табели

Оказа се, че обичайното ми резюме би било крайно недостатъчно, предвид концентрацията на събития през последните 10 дни. За това ще го карам ден за ден в опит да ви разкажа какви ги свършихме тия дни... Снимките очаквайте съвсем скоро за подправка на историята! 

Ден 1 (20ти юли) - петък

Тръгваме след работа към красивото Карлово. Борим се с бензиностанции и подминаваме на 2 пъти мистична табела оказваща пътя към "Гостилница - при чичо Джо". Пристигаме и ни посрещат безкрайно мили и сърцати хора - специални благодарности на тях и цялата им рода - които ни гощават с градински домати, великолепна мусака изненадващо всусен десерт - тиквички с ориз на фурна с мляко и захар. Кулминацията на вечерта е небезизвестната Карловска ракия (64градуса!!!), която се оказа страшно пивка. Хвала на майстора! Следва нощна разходка из града, където се гушат една до друга красиви стари къщи, цветни градини и стари зловещи сгради. Виждаме величествени паметници, изящни фонтани, ВЕЦ турбини и водопад. Истинският карловчанин е силен балкански човек и няма нужда от пейчица за почивка на всяка крачка, както разбрахме. Докато се разхождаш по това пропито с история градче имаш усещането, че ей сега ще чуеш български революционни викове и турски крясъци, а в ноздрите ти ще нахлуе мирис на пушек и барут. Невероятен дух!

Приказка за елфите на мрака и люляка

Някога, преди много векове, хората вярвали, че душата е всичко, което човек притежава и единственото, което може да загуби наистина.  Не знаели какво е Ад и какво Рай и пазели ревниво тази си скъпоценност. Различни, но и безкрайно еднакви, народите на Фламентар имали един единствен
съдник. Наричали го елфите на мрака.

„Ах, вие хората и слепите ви очи! Вие, надарените с толкова богато и красиво съзнание. Вие, които непрекъснато го задушавате  обръщате гръб на разкошните неща, които изграждат душата ви и то в името на сивия ред и норми!” Искам да ви изкрещя : „Нима трябва да изгоря очите ви за да разберете колко сте били слепи?!” Но осъзнавам, че няма смисъл защото истинската красота не се възприема от очите – те са само инструмент. Ако си пуст отвътре и най-силното зрение няма да ти покаже красотите около теб.  Притеснявам се от това което виждам. Все повече млади хора със статут и образование, с претенции и позиции се разпадат. Защо стигаме до някакво ниво, решаваме, че стига толкова сме се бъхтили и се закотвяме там като огромни танкери, които ръждясват с времето. Толкова ли е страшно да надскочиш средното ниво? Плашещо ли е да отделиш двойно повече време за да прочетеш, това, което е между редовете? Тръгваме бляскави и любознателни и щом постигнем някаква илюзорно поставена цел спираме дотам и се превръщаме в цинични, самовлюбени критици, неспособни да се откъснат от мимолетното чувство на устроеност и да погледнат глобалната картина. Ставаме склонни да хвърляме омраза и подигравки към всеки признат повече от нас и с фалшива усмивка да подкрепяме само тези, чието развитие не предвиждаме да ни засенчи.  Възприятията ни за красота биват постоянно потискани и умирайки се мъчат да изкрещят за помощ. Все по-неспособни сме да мечтаем и търсим все по-прости и близки до ежедневието ни неща. Искаме да сме нещо забележително, но без особени усилия. Все повече се увличаме по лесното и гледаме на обемните или сложни неща със все по-големи резерви, неразбиране и насмешка. Бързаме, трупаме пари, изграждаме връзки и все не ни остава време да помислим за неща като „култура, дух, усещане,знание, ценности и морал. Това са абстрактни понятия, които не ни засягат, нали има деца да храним…

И рано или късно, когато спреш да виждаш красотата, когато спреш да вярваш, че за да съществува духа ти е нужно да се подхранва… тогава – честито! Вие току –що се превърнахте в поредното, бездушно,  зъбчато колелце в една грозна машина, която бълва пушек и смрад. Няма страшно – самоунищожението е вид катарзис. Важното е да не завличаш хора след теб. Съзнанието ни е направило доминиращ вид на планетата – липсата на такова ще ни затрие от нея.

А, да и не се тревожете за края през 2012, крахът на човешката раса вече е настъпил. Нашата душевност и изключителното ни съзнание, закърняха необратимо. Вече дори да изгорят очите ни, ще си отидем без дори да осъзнаваме какво сме пропуснали…