Оказа се, че обичайното ми резюме би било крайно недостатъчно, предвид концентрацията на събития през последните 10 дни. За това ще го карам ден за ден в опит да ви разкажа какви ги свършихме тия дни... Снимките очаквайте съвсем скоро за подправка на историята!
Ден 1 (20ти юли) - петък
Тръгваме след работа към красивото Карлово. Борим се с бензиностанции и подминаваме на 2 пъти мистична табела оказваща пътя към "Гостилница - при чичо Джо". Пристигаме и ни посрещат безкрайно мили и сърцати хора - специални благодарности на тях и цялата им рода - които ни гощават с градински домати, великолепна мусака изненадващо всусен десерт - тиквички с ориз на фурна с мляко и захар. Кулминацията на вечерта е небезизвестната Карловска ракия (64градуса!!!), която се оказа страшно пивка. Хвала на майстора! Следва нощна разходка из града, където се гушат една до друга красиви стари къщи, цветни градини и стари зловещи сгради. Виждаме величествени паметници, изящни фонтани, ВЕЦ турбини и водопад. Истинският карловчанин е силен балкански човек и няма нужда от пейчица за почивка на всяка крачка, както разбрахме. Докато се разхождаш по това пропито с история градче имаш усещането, че ей сега ще чуеш български революционни викове и турски крясъци, а в ноздрите ти ще нахлуе мирис на пушек и барут. Невероятен дух!
Ден 2 - (21ви юли)-събота
Събужда ни аромат на домашна баница и билков чай. Закусва се лежерно, хиляди благодарности се поднасят на тия златни баба и дядо - домакини и изпроводени с шише ракия, потегляме по пътя. Първата ни спирка е музеят на Васил Левски. Там взимаме и първия си печат за това пътешествие и скоро се потапяме в духа на музея. Докато обикаляш къщата, залата, параклиса, осъзнаваш, че колкото и да учиш за дадени събития и личности все има какво още да научиш. Гледаш стари снимки и редове оставени от отдавна изтлели ръце и те хваща малко яд, че никога няма да научиш всичко и няма да можеш да се разходиш по възрожденските улици от едно време. Напускаме музея във вече настъпващата тежка жега и пътя ни понася към Казанлък. Там след няколко леки пътни нарушения провокирани от "кретена пред нас", мерваме заветната кафява табела и забиваме спирачки пред надпис "Тракийска гробница". И ето ни - пъргаво тичаме нагоре по напечените стъпала. За тези, които незнаят, всъщност разглежда се копие на Казанлъшката гробница. Истинската такава е достъпна срещу цена от 20лв, за не повече от 3-4 минути и при ограничение на броя хора, които могат да влязат дневно. Въпреки това е достатъчно да те хване лека клаустрофобия и да провокира питането ти - а къде са костите? Измъкваме се изпод гробната могила обгърната в покой и хлад и направо към Балкана - той ни очаква. Още докато караме към Шипченски проход пред очите ни заиграват златни отблясъци - истински пламъчета в зелено море. Не след дълго вече изумени гледаме нагоре кам великолепната сграда на храм паметника "Рождество Христово" в подножието на вр. Шипка. Е, не е по-голяма от Ал. Невски, но по мое мнение е много по-красива. И отново стари фотографии, руски дух и леееек привкус на дразнещи туристи ни изпращат от това място - по пътя ни напред. Когато спираме пред паметника на вр. Шипка, осъзнаваме няколко неща - паметника наистина е величествен и второ за нещастие сме си довели туристите от предишната дестинацията. Отново се потапяш в история, а гледката от върха на паметника си струва цялото ходене и жега, повярвайте ми. Правим една обиколка на скалите наоколо, мъчим се да си представим как е изглеждало по време на боевете и воъбражението ни танцува заедно с уроците по история. Слизаме по пътя към другата страна на Стара планина и водени от заветните кафяви табели се оказваме в Етъра. Това ни връща в съвсем различно време, ходиш по кълдъръм, въртиш учудено глава наляво-надясно и се възхищаваш на размаха, с който е направено мястото. Взел си си геврек и боза и се радваш на духа, пропил това място. За нещастие цените на сувенирите не са за български заплати... въпреки че един господин ми се закле, че ми предлага зелен турмалин/сапфир или рубин в масивен сребърен обков за 70лв. Групичката туристи все така ни следват. Времето минава, средобеда е напреднал и е време да помислим за последната си дестинация за деня. Тръгваме към село Дъскот, поканени от един млад благородник. По пътя правим ей-така между другото обиколка на Габрово в търсене на БИЛА, с цел закупуване месни продукти. Понасяме се през равнината в страшна жега и пек и търсим селото. Сега важно е да разберете един важен урок. Младите благородни господа, не са свикнали със селските пътища и не бива да се предоверявате на указанията им за посока. Един лорд с упътванията си "Карай направо то е една улица" - да бе! - успя да ни накара 5-6 пъти да кръстосаме цялото село (кой знае ако разчертаем пътя си какво ще излезе нарисувано)докато жадно се оглеждаме да зърнем гордата осанка на домакина ни. Все пак сакралната ни връзка ни изведе на един път и ето ни на гости. Незнам дали нагласата ни към история, породена от обиколките ни, изигра своята роля или просто увлечението ми към стари сгради се прояви отново, но се почуствах много странно. Мога да кажа само че е невероятна магията и аромата на стара къща, почиваща гордо върху основите на миналото си великолепие. А, тази къща наистина е била великолепна някога, сега е просто...свещена- скътана в избуялия двор, сякаш ти казва "оставете ме да си почивам аз отгледах достатъчно деца тук, видях толкова живот". И все пак е гостоприемна и ни подслони грижовно, буквално да преспим в необлагородена, автентична история. Тук е момента да благодаря и на стопаните - Лорда и семейството му, които са едни невероятни хора и страхотни домакини! Вечерта на масата в двора, с обилната вечеря и великолепна компания, се прояви Повелителят на мухите, Баронеса белеща патладжан и Барон въртящ пържоли на малка скара.
Ден 3 (22ри юли)- неделя
Събуждаме се посрещнати с пържени филийки и сладко. Любопитството ни е силно и скоро се пъхваме в хладните мазета на къщата, водени от Лорда. Виждаме емблематичен тайник зад портрет на Сталин и огромни изби и мазета, за които не си и подозирал. Въображението ти заработва отново и ето - вече не виждаш натрупани непотребни вещи и изядени от мишките въжета, а пометен лъскав под, бъчви вино и зимнина за болярското семейство. Спираме да смущаваме покоя на старата къща и се втурваме към следващата гледка, която сме си набелязали. Въоръжени с торба круши, скоро крачим по пътя към ферма за диви прасета - да точно така, има и такова нещо. Обикаляме и надничаме над оградата и скоро ги виждаме - гиганско прасе в кал - Прасчо, такъв какъвто Мечо Пух не го е и сънувал и цяла сюрия малки прасенца. Радваме им се четвърт час, но вече е време да тръгваме. След сбогуване със нашите чудесни домакини и обещание "пак да дойдем", потегляме по препоръка на Лорда към Хотнишките водопади. Честно казано незнаем какво да очакваме, пристигаме там и започваме да се оглеждаме. Е, наистина са красиви! Основния водопад е малък, но много живописен, покрай него се вие екопътека, която ще ви разходи през скали, дървени мостове и множество водовъртежи, малки водопадчета и горички - чак до платото горе. Вземете си стабилни обувки - има да се катерите като маймуни на места и зарежете чантите в колата - само ще ви пречат а пътеката не е дълча, че да ви потрябват много неща по пътя. Обядваме и пак сме на път - състояние превърнало се в естествено за нас. Не след дълго мечтаем за планинските пътища от предишния ден. В равнината е страшна жега и няма никаква сенчица. Пристигаме във Велики Преслав, осъзнали на няколко пъти ужасния ефект на жегата върху мозъците ни. Леко замаяни и зашеметени с малко тъповати "жегясали" физиономии се понасяме към риуните на града и музея. Барона не е на себе си от прегряване, с него може да се говори само бавно и настоятелно, за препоръчване - докато му подаваш студена вода. Пак си потопен в история, съвсем замаян и се луташ зяпнал из забележителностите. Откриваме, че Данко си е драскал името по колоните на младини, когато виждаме изложен под прожектора гордия му подпис "Аз, Данич". Е, браво Пиперов вашето великолепие не спира да ме изненадва. Неспособни да поемем повече слънце и гледки най-накрая се отправяме към мястото ни за почивка тази нощ - Шумен. В хотела леко се стряскат от вида ни и обезумелия ми поглед при въпроса "имате баня, нали?!" Прераждаме се в лукса на баня и огромно легло с чисти чаршафи и климатик. Презареждаме и тръгваме. Моя милост има имен ден - къпането в Хотнишките водопади ми се размина, но почерпката - не. Разходка из Шумен след обилна вечеря и осъзнаване факта, че в този град се излял повече бетон, отколкото в Люлин и Младост взети заедно... Странна комбинация между величествени административни сгради, стари къщи и бетонни мастодонти, извисяващи се зловещо над града.
Ден 4 (23юли) понеделник
Заключителен ден на обиколки. Започваме с обилна "обекуска" в големи размери. Подкрепени се понасяме към мистичната Томбул джамия - най-голяма в България. В момента е в реставрация, но пускат туристи. Чуждия привкус там, те държи леко резервиран. Но мащабите и красивите шарки по стените, са неоспорими. Следва историческия музей в Шумен - там можеш да си изгубиш цял ден. Много история на едно масто, богата колекция и безкрайно любезен персонал готов да отговаря на всички въпроси. Времето ни притиска и набързо подкарваме към село Мадара, за да се срещнем с образа на Мадарския конник. Мястото е страшно приятно - скътано в горичка и предлагащо, наистина спиращи дъха скални гледки. Разходката ни там е приятна, но кратка. Колкото и опияняващо да е пътуването ни - морето зове. Късния следобед се озоваваме най-сетне в Албена, където приключенията тепърва започват... Като за начало - отреденото ни бунгало, спокойно може да послужи за основа на роман на Стивън Кинг. Вратата не се заключва, канала е запушен, душа не работи, телевизор и печка няма. Стигаме до срещи с управители, организиран е целия поддържащ персонал в Албена - дърводелци, ключари, каналджии, чистачи и прочие се изсипват да потягат бунгалото под справедливо-гневния поглед на Барона. На другия ден обещават да ни преместят. През нощта ме напада паяк, битката е жестока - не се минава без травми, най-голямата от които е за Барона - той цяла нощ будува да ме пази от други хищници.
Ден 5-9
Постоянно търчане между плажове, спортна зала, мидени ферми, стар дъб и тн. Нашето момче пада на мачовете в турнира, но има най-вярната агитка. Лозунги и страхотни идеи за плакати и много бира - между другото. В "Стария дъб" ни посрещат с хляб и сол, оркестъра ти се тропосва да ти свири на ушенце и си имаме персонален сервитьор - магьосник. Песни за Владо- войвода и "Малко руса Галя". Постоянно пияни сърби ни канят да пием с тях и не ни пускат да си тръгнем без щедра порция мастика. Нощно къпане в басейна, аквапарк и плажен волейбол, успяват да се вместят в програмата ни. Изобщо не се усеща как минават тези дни.
Ден 10 (29ти юли) неделя
Изобщо не ти се вярва, че този момент е дошъл. Стягаш унило багажа, гледаш финала на турнира по тенис на маса и потегляш от Албена. По пътя спираме в Плиска, за да сложим заключението на обиколката ни. Разглеждаме старата столица, правим няколко страхотни снимки и окончателно сме по пътя за София, където си даваме сметка, какво значи "южна бавност в мен тече", "нищоправене" и "циганска поезия". Пристигаме в ненагледната ни настояща столица (а наистина не искахме да я гледаме в този момент) късно късно и започваме да свикваме с идеята, че пътуването свърши. Е, и да планираме следващото разбира се... :)
Трудно се чете. Сложи бял фон под текста ;)
ОтговорИзтриване