С излизането на „Завръщането на краля” през 2003 година,
епосът „Властелинът на пръстените” получи своя великолепен триумф пред широката
публика. За нас – израстналите с
литературата на Толкин, това също така беше
края на една епоха. Трилогията беше
великолепна и си спомням как седяхме в кино салона след края на третия филм и
ни се плачеше, че няма какво повече от Средната земя да очакваме всяка година.
Невъзможно, а и неправилно, би било да започнем да
коментираме „Хобит: Неочаквано пътешествие” , без да направим паралела с онази
другата – великата трилогия. И ето ни –
същите хлапета, които преди почти 10 години едва не плакахме, че няма повече
филми по Толкин - Стиснали билетите, най-сетне на прага на едно преживяване, което
сме искали толкова дълго. Светлините
угасват и нещо което си чакал десетилетие започва...
Още първите кадри те шокират с реализма на новата
технология, по която е заснет филма. Същевременно виждаш толкова познати неща,
че носталгията по материализирания свят на Толкин моментално те обзема.
Личното аз се радвам, че Питър Джаксън не е заснел
„Властелинът на пръстените” в 3D,
HFR или каквато и да технологична "иновация". Да,
признавам природните картини, дълбоките пещери и полета на орлите са
неповторимо силни по този начин, но за всеки друг кадър от филма технологията
повече разсейва отколкото потапя зрителя. Но да оставим настрана това, може би съм
старомодна, пък и без това след 30 -40 мин започваш да не забелязваш 3Dто.
Книгата „Хобитът” се чете на един дъх. Книгата „Властелинът
на пръстените” се чете мноого по-бавно защото историята е непрекъснато накъсана
от ретроспекции, размисли, описания, хронологии и обстойни обсъждания в
архаичен и бавен стил. При филмите се е
получило точно обратното. „Властелинът” препуска за да събере историята в 9 часа,
изхвърляйки всичко ненужно за да поддържа съспенса. „Хобитът” лежерно се влачи на екрана, за да успее да
разтегне историята до 9 часа.
Изключително раздвоена съм по отношение на филма. Хем
удоволствието, че героите на Толкин оживяват е неповторимо, хем просто знам, че
можеше по-добре... Далеч по-добре.
Повечето хора казват, че Питър Джаксън е бил алчен за голяма
печалба и, за това е направил 3 филма. Сигурно и този мотив присъства. Понякога
си мисля, че сегашното ни меркантилно общество не заслужава идеалистичните
герои на Толкин. Но от друга страна, ако разполагах с ресурсите на филмовата
компания вероятно щях да извлека максимума фенстване на тема Толкин, взимайки интересни истории от всяка негова книга и то без да се съобразявам дали на г-н зрителя това му харесва и дали може да си яде достатъчно бързо пуканките по време на действието. За добро или за лошо, "Хобитът"
няма да ви грабне и да изсмуче 3 часа от живота ви без да ги усетите. Филмът ще
ви заведе в света на Толкин, бавно и полека, наблягайки и на малките
подробности, изучавайки всички взаимовръзки и легенди от книгите, които биха
могли да имат връзка с тази история. Ако някога ви се е случвало да питате
някой за малък факт от любимата му област и 40 минути по-късно той все още
обяснява детайлите от тази материя без да се усети, ще разберете какво говоря. На моменти историята е величествена и епична,
на моменти е леко странна и глуповато – детска.
Хуморът не липсва, но контрастира силно със „сериозните” сцени от филма.
Радагаст кафявия, го възприех със
смесени чувства, от една страна винаги съм искала да знам повече за него, от
друга – трудно възприемам чак такова вмешателство в света на Толкин и толкова
смело тълкуване на образ. Много рязко си личи къде сцените са излезли от ума на
Толкин и къде са ги измисляли сценаристите. Добре, че втория тип са само
„пълнеж” . И все пак - Джуджетата са
страхотни, образът на Билбо – великолепен, (Мартин Фрийман наистина надминава себе си с тази роля и е истинско
удоволствие да го гледаш на екран). Ам-гъл е по-реален от всякога, а леката
откаченост на Гандалф и нелогичнните му на пръв поглед решения, съвсем допълват шизофрено –атмосферата
и цялостното раздвоение на филма. Непрекъснато се редуват сцени на невероятно
епични моменти и реплики извадени направо от книгата и сцени тип „какво по дяволите е
това??!”. В това отношение поне не може
да се отрече, че филма изненадва. За добро или за лошо, обаче ще можем да
кажем, едва след като видим трилогията в зъвршения и вид.
Да, филмът не е
„Властелинът”, но поне е в същата графа и е много повече от всяко друго
„фентъзи” на голям екран. Песента на
джуджетата, сцената с Ам-гъл и финалния полет на орлите са абсолюно достатъчни
за да си заслужава гледането. Както и актьорската
игра, разбира се – на всичките и нива. Сега имаме какво да очакваме всяка Коледа
следващите 2 години. А, ако светът свърши след 1 седмица, радвам се че поне ще свърши с
привкус и пресен спомен за този филм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар