Новата "Нация" на Тери Пратчет

       Тери Пратчет – „НАЦИЯТА”

Факт е че книгите на Пратчет, които излизат напоследък са доста по-сериозни от ранните му произведения. „Нацията” е най-пресният  пример за това. Действието не се развива в Света на Диска, а както ще узнаете – не се развива и в Тихия океан...  

 Някъде в океана едно момче се готви да отплава от острова където момчетата стават мъже и да се върне при племето си, което го очаква за да му даде душа на мъж и задължителните татуировки.  Тогава идва Вълната. Тя опустошава дома му и избива близките му, оставяйки го сам – самичък на остров с призраци и една нация, която живее само в спомените на съкрушения Мау. Сам с едно момиче с английско възпитание и нито един оцелял от кораба, с който е пътувало. Те трябва да се научат да си помагат и да изграждат наново Нацията, въпреки огромните си различия.

Дори и така описан сюжета да ви звучи банално, то това е само поради факта, че сбитото описание не може да се мери с красноречието на Тери Пратчет. Историята е удивително жива и много човешка. С премерени думи и малки истории вплетени в главната, авторът брилянтно нищи религия, философия, наука и политика. При това без да натрапва.  Мислите му текат гладко, преплитат се с разказа и дори не усещате как започвате да кимате в съгласие с изводите на героите.

С „Нацията” Тери Пратчет заявява изключителното си уважение към науката и набляга на истински важните неща в живота. Не липсва и ироничното му, но съвсем точно представяне на безумията, които понякога вършим ние „цивилизованите” хора.  Изключително силна и красива книга, от онзи вид, който ни оставя като зашеметени и донякъде отвратени от факта, че сега трябва да се занимаем с баналните си задължения и да излезем от великолепния свят, в който сме били потопени 400 страници.

На много от хората, които го харесват и четат заради хумора, книгата ще им се види донякъде скучна или твърде наивна. На моменти може да ви се стори дори леко малодраматична, докато наоколо вилнее пра-стария конфликт между коренно население и завоеватели. Предполагам всичко това се дължи, на нарастващото желание на Пратчет да предаде идеите си до възможно най-голям брой хора с наглед  простички истории, които да носят идеите си като черупка на раче отшелниче. Докато четях непрекъснато имах усещането, че гледам готов сценарий за филм – толкова изчистено и образно беше описано всичко.  

И все пак книгата си заслужава да се прочете от всеки почитател на автора, както и от търсещите хора, които искат да видят нови хоризонти. Всеки който се интересува по въпросите за търсенето, научаването, задаването на въпроси, непримиряването с прости отговори, боговете и ролята им в живота ще кажа: прочитането на „Нацията” не ви коства нищо, но ще ви даде много приятни моменти и още повече въпроси– гарантирам.