Защо наистина? Това е въпрос, на който често се налага да отговарям пред повечето ми познати и приятели, които намират фантастиката за незрял и чисто развлекателен жанр.
С времето това породи в мен желание да представя синтезирано гледната си точка, събирайки разпокъсаните си аргумени, с които съм си служила през годините.
Преди изобщо да започна, искам да направя отклонение в малко по-широк мащаб. Не вярвам, че е правилно човек да ограничава вкусовете си до едно единствено течение било то литературно, музикално, филмово или дори модно.
Нормално, пък и неминуемо, е всеки с времето да проявява афинитет към определено течение в дадено изкуство, но ограничаването на интереса само в рамките на това предпочитание е крайно недостатъчно за развитието на един културен човек. Да придобиваш представа за други стилове може да бъде само от полза за по-доброто оценяване на предпочитания ти такъв.
Старая се да поддържам разнородни интереси и това до голяма степен е улеснено от интернет, който на практика може да ми осигури в рамките на часове почти всяко произведение, което ми потрябва по една или друга причина. И тук неминуемо опираме до въпроса : Защо при тази свобода на достъпа до всякакви стилове и всевъзможни класики в оригинал или преведени – аз чета и анотирам предимно книги от областта на фантастиката? С какво стои над останалите жанрове? Обективно погледното ли? С нищо не ги превъзхожда. Но и далеч не е по-маловажен.
Първо да изясня малко терминологията. Фантастиката обединява десетки поджанрове, които градят историите си около нещо нереално или невъзможно в нашия свят. Не трябва да се бърка с подразделенията си фентъзи, научна фантастика, ужаси и тн. Тя е събирателно понятие за всички тях.
Второто, на което искам да обърна внимание е качеството. Много автори смятат, че е по-лесно да пишеш за нещо измислено, защото не ти се налага да се съобразяваш с правила и факти, които при един съвременен роман неминуемо ще те накарат да проучваш преди да пишеш. Истината е, че повечето добри фантасти правят проучвания, и то доста задълбочено, за да придадат живот на фантазиите си. Накрая си проличава кой се е потрудил и кой е писал от скука. Извода е, че като всяко нещо, което се практикува масово фантастиката в наши дни се пише от кой ли не, което е довело до наводняване на пазара с изключително голям брой некачествена литература от този жанр. Така че вероятността да попаднете на нещо наистина нелепо и незряло е сериозна. Това важи и за други жанрове, разбира се, което пък иде да покаже, че не трябва да си съставяте мнение, за каквото и да е, на базата само един негов представител.
Дотук нищо ново не ви казвам, но въвеждането в темата ми е необходимо, за да изложа по-ясно мотивите си. Последното леко отклонение, което ще направя вече приближава основната тема. Така стигаме до фантазията. По-нагоре коментирах добрите страни на интернет и масовите комуникации. Да погледнем и лошите и обаче. Свободното общуване и консумиране на визуални продукти води до едно уеднаквяване в световен мащаб на човешките представи. Хилядите филми, снимки и картинки в заобикалящата ни среда опасно подхлъзват въображението, като му предлагат готов продукт и го лишават от усилието само да изгради представата за даден герой, същество, явление. Къде- къде по-лесно е да издирим картинка на нещо или екранизация на книга вместо постепенно да изграждим представата в съзнанието си. Скоро разбира се приемаме за най-правдоподобен изгледа на дадено нещо, който доминира в интернет. Това бавно подтиска фантазията ни и я кара да закърнява, смилайки продуктите и в една обща световна кайма.
Великите автори на световната фантастика не стават част от масата. Тяхната фантазия е жива и толкова бурна, че грабва читателя направо от канапето му, еднакво с хиляди други, и го изпраща в реалност, която е различна от всичко което е виждал през скучния си живот. Това ценя най-много. Защото вярвам, че човешката фантазия е едно от най-важните неща, които ни правят хора. Абстрактната мисъл и способността да мислиш извън рамките на „тук и сега”. Това е нещото, заради което фантастите имат уважението ми. Разграничаването им от общоизвестното и търсенето на нови идеи е ключово за оцеляването ни като вид, защото умелите фантасти често наред с това се оказват добри философи и психолози, чието умение да се дистанцират от обществото и да наблюдават им е дало доста добра представа за процесите в него и в отделния човек. Склонността им често да изваждат героите си от силно натоварения ни с подробности и впечетления свят, пращайки ги на измислено място, но подчинени на същите сили, които ни движат и тук, дава възможност въпростите сили да бъдат разгледани и преценени в по-чист вид.
Тенденцията във фантастиката е често да се залага на общовалидни, човешки и колективни черти, които следва да се представят на друг фон. Това обикновено води читателя до прозрението, че човекът е в същността си еднакъв, където и да го пратиш. По този начин писателите-фантасти ни предупреждават за опасните последици от дадено поведение или ни насочват към различно такова. Като всяка качествена литература и фантастиката може да учи, да води до определени изводи и разсъждения. Само че в комплект с това върви и зашеметяващо различен свят, проява на изключителна креативност и едно деликатно побутване на вашето собствено въображение– за да заработи отново и да остави настрана полуфабрикатите на масовото кино.
Упражняването на фантазия е важно не само за поддържане на абстрактното ни мислене, но е и добър начин да се даде почивка от реалността (често натоварена и стресираща) и възможност човек да регенерира от пагубната сивота на масите, които се опитват всячески да го приобщат към себе си.
Тези хора – фантастите, разказващите за нашите слабости, пороци и сили, тези които тълкуват вярата ни и чертаят смело бъдещето ни – тези хора са живата фантазия на нашето общество и същевременно най-суровия ни съдник. Те заслужават да се докоснете до книгите и идеите им, защото всеки труд който е избягал от сивото „тук и сега” и е освободил съзнанието си от оковите на масовото, заслужава адмирации и място в световната култура.
Така че се отпуснете, намерете си една истинска фантастична книга, направете си чаша чай и пуснете на свобода зверчето наречено въображение, което усмирявате откакто оставихте детството. Ще видите че веднага щом го събудите то ще заработи още по-добре, използвайки натрупаните ви знания и опит. Оставете някой истински господар на фантазията да ви покаже нови идеали и герои. Може да останете очаровани и усмихнати или пък развеселени, понякога ядосани или ужасени. Аз незнам дали ще ви се хареса едно такова пътуване. Но истинският въпрос е доколко цените и пазите вашето собствено въображение, защото само чрез него ще можете да разберете чуждото такова.
