Дом. Какво
наричаме дом? Какво влагате в думата, в самото усещане което тя носи.
Винаги може да кажете че домът е там къде е сърцето, силно метафорично
изказване, тъй като сърцето ни си е в гръдния ни кош, между белите
дробове и наклонено наляво. Да, метафората е чудесна що се отнася до
тълкованието, че сърцето като символ олицетворява най-съкровенните
чувства и копнежи на човека. Но все още не ни дава определение.
Затваряме очи, чувайки думата и си представяме нещо. Легло, чиния с
топла храна и усмивката на близък до нашето битие индивид. Или се
представяме улица и сграда – малко олющена и поръждясала тук –там, но
все пак извикваща такива едни бликащи чувства. СТава ти хубаво. Носи ти
мир. Носи ти сигурност,че каквото и да ти стовари провидението на
главата все ще пропълзиш,останал на ръба на силите си в топлата си
бърлога и ще бъдеш оставен да регенерираш откъснатите ти емоции, чувства
и сили.
Човешкия ум търси сигурност, местенце... кътче в необятната вселена което да е само негово и да му носи така желания покой. И когато не е сигурен къде е това местенце, когато го изгуби, той се паникьосва. СТава странник. Непознат. Загубата на сигурността, че поне едно нещо в света те скрива и потавя в блаженния сън на спокойствието, е загуба на здравата почва под краката ти. Хвърля те в несигурността. А да си несигурен в собственото си битие може да те изведе или до едно безкрайно търсене, което да осмисли живота и да те тласне към цел, или да те унищожи. Да те унищожи и то не като те взриви на хиляди малки парченца, а като унижожи духа ти. Борбения ти безценен дух. Този който, ако го има изпълва целия ти живот, а ако го няма... те хвърля на милостта на другите. На странниците. На тези, които имат свои домове, свои собствени малки кътчета откъснати на другия край на вселената.
Така че изяснете си какво е Домът. Помислете къде е той за вас. И го пазете с цената на всичко. Защото изгубите ли го, можете да се осланяте само на онзи тупкащия орган в гърдите ви да ви заведе при него. Да се осланяте и да се надявате. Да търсите.
Човешкия ум търси сигурност, местенце... кътче в необятната вселена което да е само негово и да му носи така желания покой. И когато не е сигурен къде е това местенце, когато го изгуби, той се паникьосва. СТава странник. Непознат. Загубата на сигурността, че поне едно нещо в света те скрива и потавя в блаженния сън на спокойствието, е загуба на здравата почва под краката ти. Хвърля те в несигурността. А да си несигурен в собственото си битие може да те изведе или до едно безкрайно търсене, което да осмисли живота и да те тласне към цел, или да те унищожи. Да те унищожи и то не като те взриви на хиляди малки парченца, а като унижожи духа ти. Борбения ти безценен дух. Този който, ако го има изпълва целия ти живот, а ако го няма... те хвърля на милостта на другите. На странниците. На тези, които имат свои домове, свои собствени малки кътчета откъснати на другия край на вселената.
Така че изяснете си какво е Домът. Помислете къде е той за вас. И го пазете с цената на всичко. Защото изгубите ли го, можете да се осланяте само на онзи тупкащия орган в гърдите ви да ви заведе при него. Да се осланяте и да се надявате. Да търсите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар