Искам да се скрия в полите на нощта
Без посока да се скитам
Из замръзнала гора
И без страх аз да опитам вкуса на самота.
Да танцувам със звездите и в двореца им да спя
Да повярвам че не мога нивга да умра
Да се смея сам сред белия кристал
И да нося аз корона от студен и блед метал.
Няма да се върна във човешката земя
Тук е по-красиво и съм цар на тишина.
Снежинки бели ще покрият моята снага
Ледени висулки бавно ще изпълват моята душа.
И накрая ще съм тук в искряща красота
Скован и блед , самотен…
Самото въплъщение на истинска студенина.
Ще наметна падналия сняг и ще изчезна във нощта
Но ще съм намерил аз покой за замръзнала си душа.
на Валдел
Няма коментари:
Публикуване на коментар