сряда, 2 октомври 2013 г.

Защо фантастика?

                                                      


Защо наистина? Това е въпрос, на който често се налага да отговарям пред повечето ми познати и приятели, които намират фантастиката за незрял и чисто развлекателен жанр.
С времето това породи в мен желание да представя синтезирано гледната си точка, събирайки  разпокъсаните си аргумени, с които съм си служила през годините. 
Преди изобщо да започна, искам да направя  отклонение в малко по-широк мащаб. Не вярвам, че е правилно човек да ограничава вкусовете си до едно единствено течение било то литературно, музикално, филмово или дори модно.
Нормално, пък и неминуемо, е всеки с времето да проявява афинитет към определено течение  в дадено изкуство, но ограничаването на интереса само в рамките на това предпочитание е крайно недостатъчно за развитието на един културен човек. Да придобиваш представа за други стилове може да бъде само от полза за по-доброто оценяване на предпочитания ти такъв.

Старая се да поддържам разнородни интереси и това до голяма степен е улеснено от интернет, който на практика може да ми осигури в рамките на часове почти всяко произведение, което ми потрябва по една или друга причина.  И тук неминуемо опираме до въпроса : Защо при тази свобода на достъпа до всякакви стилове и всевъзможни класики в оригинал или преведени – аз чета и анотирам предимно книги от областта на фантастиката? С какво стои над останалите жанрове? Обективно погледното ли? С нищо не ги превъзхожда. Но и далеч не е по-маловажен.


Първо да изясня малко терминологията. Фантастиката обединява десетки поджанрове, които градят историите си около нещо нереално или невъзможно в нашия свят. Не трябва да се бърка с подразделенията си фентъзи, научна фантастика, ужаси и тн. Тя е събирателно понятие за всички тях.


Второто, на което искам да обърна внимание е качеството.  Много автори смятат, че е по-лесно да пишеш за нещо измислено, защото не ти се налага да се съобразяваш с правила и факти, които при един съвременен роман неминуемо ще те накарат да проучваш преди да пишеш. Истината е, че повечето добри фантасти правят проучвания, и то доста задълбочено, за да придадат живот на фантазиите си. Накрая си проличава  кой се е потрудил и кой е писал от скука. Извода е, че като всяко нещо, което се практикува масово  фантастиката в наши дни се пише от кой ли не, което е довело до наводняване на пазара с изключително голям брой некачествена литература от този жанр. Така че вероятността да попаднете на нещо наистина нелепо и незряло е сериозна.  Това важи и за други жанрове, разбира се, което пък иде да покаже, че не трябва да си съставяте мнение, за каквото и да е, на базата само един негов представител.

Дотук нищо ново не ви казвам, но въвеждането в темата ми е необходимо, за да изложа по-ясно мотивите си. Последното леко отклонение, което ще направя  вече приближава основната тема. Така стигаме до фантазията. По-нагоре коментирах добрите страни на интернет и масовите комуникации. Да погледнем и лошите и обаче. Свободното общуване и консумиране на визуални продукти води до едно уеднаквяване в световен мащаб на човешките представи. Хилядите филми, снимки и картинки в заобикалящата ни среда опасно подхлъзват въображението, като му предлагат готов продукт и го лишават от усилието само да изгради представата за даден герой, същество, явление. Къде- къде по-лесно е да издирим картинка на нещо или екранизация на книга вместо постепенно да изграждим представата в съзнанието си. Скоро разбира се приемаме за най-правдоподобен изгледа на дадено нещо, който доминира в интернет. Това бавно подтиска фантазията ни и я кара да закърнява, смилайки продуктите и в една обща световна кайма. 

Великите автори на световната фантастика не стават част от масата. Тяхната фантазия е жива и толкова бурна, че грабва читателя направо от канапето му, еднакво с хиляди други, и го изпраща в реалност, която е различна от всичко което е  виждал през скучния си живот. Това ценя най-много. Защото вярвам, че човешката фантазия е едно от най-важните неща, които ни правят хора. Абстрактната мисъл и способността да мислиш извън рамките на „тук и сега”. Това е нещото, заради което фантастите имат уважението ми. Разграничаването им от общоизвестното и търсенето на нови идеи е ключово за оцеляването ни като вид, защото умелите фантасти често наред с това се оказват добри философи и психолози, чието умение да се дистанцират от обществото и да наблюдават им е дало доста добра представа за процесите в него и в отделния човек. Склонността им често да изваждат героите си от силно натоварения ни с подробности и впечетления свят, пращайки ги на измислено място,  но подчинени на същите сили, които ни движат и  тук, дава възможност въпростите сили  да бъдат разгледани и преценени в по-чист вид.
Тенденцията във фантастиката е често да се залага на общовалидни, човешки и колективни черти, които следва да се представят на друг фон. Това обикновено води читателя до прозрението, че човекът  е в същността си еднакъв, където и да го пратиш. По този начин писателите-фантасти ни предупреждават за опасните последици от дадено поведение или ни насочват към различно такова. Като всяка качествена литература и фантастиката може да учи, да води до определени изводи и разсъждения. Само че в комплект с това върви и зашеметяващо различен свят, проява на изключителна креативност  и едно деликатно побутване на вашето собствено въображение– за  да заработи отново и да остави настрана полуфабрикатите на масовото кино. 

Упражняването на фантазия е важно не само за поддържане на абстрактното ни мислене, но е и добър начин да се даде почивка от реалността (често натоварена и стресираща) и възможност човек да регенерира от пагубната сивота на масите, които се опитват всячески да го приобщат към себе си. 

Тези хора – фантастите, разказващите за нашите слабости, пороци и сили, тези които тълкуват вярата ни и чертаят смело бъдещето ни – тези хора са живата фантазия на нашето общество и същевременно най-суровия ни съдник. Те заслужават да се докоснете до книгите и идеите им, защото всеки труд който е избягал от сивото „тук и сега” и е освободил съзнанието си от оковите на масовото, заслужава адмирации и място в световната култура.


Така че се отпуснете, намерете си една истинска фантастична книга, направете си чаша чай и пуснете на свобода зверчето наречено въображение, което усмирявате откакто оставихте детството. Ще видите че веднага щом го събудите то ще заработи още по-добре, използвайки натрупаните ви знания и опит. Оставете някой истински господар на фантазията да ви покаже нови идеали и герои. Може да останете очаровани и усмихнати или пък развеселени, понякога ядосани или ужасени. Аз незнам дали ще ви се хареса едно такова пътуване. Но истинският въпрос е доколко цените и пазите вашето собствено въображение, защото само чрез него ще можете да разберете чуждото такова.








сряда, 16 януари 2013 г.

Новата "Нация" на Тери Пратчет








       Тери Пратчет – „НАЦИЯТА”
Факт е че книгите на Пратчет, които излизат напоследък са доста по-сериозни от ранните му произведения. „Нацията” е най-пресният  пример за това. Действието не се развива в Света на Диска, а както ще узнаете – не се развива и в Тихия океан...  
 Някъде в океана едно момче се готви да отплава от острова където момчетата стават мъже и да се върне при племето си, което го очаква за да му даде душа на мъж и задължителните татуировки.  Тогава идва Вълната. Тя опустошава дома му и избива близките му, оставяйки го сам – самичък на остров с призраци и една нация, която живее само в спомените на съкрушения Мау. Сам с едно момиче с английско възпитание и нито един оцелял от кораба, с който е пътувало. Те трябва да се научат да си помагат и да изграждат наново Нацията, въпреки огромните си различия.
Дори и така описан сюжета да ви звучи банално, то това е само поради факта, че сбитото описание не може да се мери с красноречието на Тери Пратчет. Историята е удивително жива и много човешка. С премерени думи и малки истории вплетени в главната, авторът брилянтно нищи религия, философия, наука и политика. При това без да натрапва.  Мислите му текат гладко, преплитат се с разказа и дори не усещате как започвате да кимате в съгласие с изводите на героите.
С „Нацията” Тери Пратчет заявява изключителното си уважение към науката и набляга на истински важните неща в живота. Не липсва и ироничното му, но съвсем точно представяне на безумията, които понякога вършим ние „цивилизованите” хора.  Изключително силна и красива книга, от онзи вид, който ни оставя като зашеметени и донякъде отвратени от факта, че сега трябва да се занимаем с баналните си задължения и да излезем от великолепния свят, в който сме били потопени 400 страници.
На много от хората, които го харесват и четат заради хумора, книгата ще им се види донякъде скучна или твърде наивна. На моменти може да ви се стори дори леко малодраматична, докато наоколо вилнее пра-стария конфликт между коренно население и завоеватели. Предполагам всичко това се дължи, на нарастващото желание на Пратчет да предаде идеите си до възможно най-голям брой хора с наглед  простички истории, които да носят идеите си като черупка на раче отшелниче. Докато четях непрекъснато имах усещането, че гледам готов сценарий за филм – толкова изчистено и образно беше описано всичко.  
И все пак книгата си заслужава да се прочете от всеки почитател на автора, както и от търсещите хора, които искат да видят нови хоризонти. Всеки който се интересува по въпросите за търсенето, научаването, задаването на въпроси, непримиряването с прости отговори, боговете и ролята им в живота ще кажа: прочитането на „Нацията” не ви коства нищо, но ще ви даде много приятни моменти и още повече въпроси– гарантирам.