„Ах, вие хората и слепите ви очи! Вие, надарените с толкова богато и красиво съзнание. Вие, които непрекъснато го задушавате обръщате гръб на разкошните неща, които изграждат душата ви и то в името на сивия ред и норми!” Искам да ви изкрещя : „Нима трябва да изгоря очите ви за да разберете колко сте били слепи?!” Но осъзнавам, че няма смисъл защото истинската красота не се възприема от очите – те са само инструмент. Ако си пуст отвътре и най-силното зрение няма да ти покаже красотите около теб. Притеснявам се от това което виждам. Все повече млади хора със статут и образование, с претенции и позиции се разпадат. Защо стигаме до някакво ниво, решаваме, че стига толкова сме се бъхтили и се закотвяме там като огромни танкери, които ръждясват с времето. Толкова ли е страшно да надскочиш средното ниво? Плашещо ли е да отделиш двойно повече време за да прочетеш, това, което е между редовете? Тръгваме бляскави и любознателни и щом постигнем някаква илюзорно поставена цел спираме дотам и се превръщаме в цинични, самовлюбени критици, неспособни да се откъснат от мимолетното чувство на устроеност и да погледнат глобалната картина. Ставаме склонни да хвърляме омраза и подигравки към всеки признат повече от нас и с фалшива усмивка да подкрепяме само тези, чието развитие не предвиждаме да ни засенчи. Възприятията ни за красота биват постоянно потискани и умирайки се мъчат да изкрещят за помощ. Все по-неспособни сме да мечтаем и търсим все по-прости и близки до ежедневието ни неща. Искаме да сме нещо забележително, но без особени усилия. Все повече се увличаме по лесното и гледаме на обемните или сложни неща със все по-големи резерви, неразбиране и насмешка. Бързаме, трупаме пари, изграждаме връзки и все не ни остава време да помислим за неща като „култура, дух, усещане,знание, ценности и морал. Това са абстрактни понятия, които не ни засягат, нали има деца да храним…
И рано или късно, когато спреш да виждаш красотата, когато спреш да вярваш, че за да съществува духа ти е нужно да се подхранва… тогава – честито! Вие току –що се превърнахте в поредното, бездушно, зъбчато колелце в една грозна машина, която бълва пушек и смрад. Няма страшно – самоунищожението е вид катарзис. Важното е да не завличаш хора след теб. Съзнанието ни е направило доминиращ вид на планетата – липсата на такова ще ни затрие от нея.
А, да и не се тревожете за края през 2012, крахът на човешката раса вече е настъпил. Нашата душевност и изключителното ни съзнание, закърняха необратимо. Вече дори да изгорят очите ни, ще си отидем без дори да осъзнаваме какво сме пропуснали…
